Това, че едно дете има нужда от повече време, повече повторения, различен подход, допълнителна подкрепа или просто от човек до себе си, който да му помогне да намери своя начин да разбира света, не означава, че то няма способности и че не може да постигне това, което другите постигат. Понякога просто пътят му е по-дълъг, по-труден и изисква много повече усилия, но това не означава, че няма да стигне до крайната точка.

Мозъкът просто приема, обработва и възпроизвежда информацията по различен начин, а наша работа като възрастни е да намерим начина, по който това конкретно дете може да учи, а не да го караме да се вмести на всяка цена в един модел, който не е създаден за него.

Така че, ако днес някой родител се притеснява от думите „специални образователни потребности“, нека си спомни, че зад тях не стои присъда за бъдещето на детето му. Понякога зад тях стои просто нуждата някой да повярва в него малко повече, да му даде малко повече време и да не се откаже, когато е трудно.

А когато детето получи правилната подкрепа и до него има хора, които не се отказват, границите, които ние си представяме за него, могат да се окажат само в нашите глави. От Интернет!