Само чиста храна не стига за качествен живот, трябва си здрава среда и общуване с хора.
Важна тема с необратими резултати.
Екранни деца – Screen children
5 дни ·
Д-р Стоян Везенков за гейминга:
Прекаленият гейминг преди 21-22 годишна възраст променя морфологично мозъка – неговите връзки и пътища.
Количеството на сивото мозъчно вещество (кората) е по-малко при геймърите. /Кората е седалището на будните процеси, внимание, концентрация, памет, сензорна интеграция, двигателни умения, мислене, взимане на решение и всички останали висши корови функции – трона на човешките умения, способности, ценности./
Количеството допамин, което се отделя в стриатума (система за възнаграждение) при играене на видео игри е същото като при интравенозна инжекция с известните дроги амфетамин и метилфенидат.
При играене на телефон и компютър се стимулират мозъчните зони, отговорни за зрението и движението на ръцете и пръстите за успех в екрана, а не в реалността. Нещо повече, другите мозъчни зони, отговорни за поведение, груба и фина моторика, останалите сетивни системи (осезание, проприорецепция, равновесие и т.н.) произвеждане и възприемане на емоции, учене – класическо или инструментално, остават недоразвити.
Без напълно развитие на фронталната кора подрастващите и тийнейджърите са неспособни да оценят негативните последствия от вредно поведение, като прекомерно играене на компютър, телефон, таблет, което от своя страна пък пречи на
развитието на фронта в мозъка. Това се дължи на заспиването на фронталната кора, която започва да излъчва „тета-алфа“ вълни. За да се развива кората, тя трябва да бъде будна и да работи на бета-вълни. Това е режимът на работа, при който се усъвършенстват умения, развиват се способности, усложнява се поведение, залагат се стойности и ценности. При заспала кора се утвърждават автоматизми, стереотипи, търсещо непосредствена стимулация поведение – хиперкинетичност и дефицит на внимание, ритмична автостимулация, митопоетична ритуалност. Но освен тези
феномени, трябва да се знае, че мозъкът при този режим на работа е необучаем.
Мозъците при младежи, които играят „шутинг“ игра интензивно за 2 седмици, показват по-слаба активност в зони, които отговарят за контрол в поведението, в сравнение с онези, които не играят.
Освен всички данни за директни морфологични и функционални увреди на мозъка от
видео игрите, а оттам и поява на поведенчески, афектни и когнитивни дефицити, както и метаболитни, най-притеснителното си остава бързата поява на зависимост.
Алгоритмите за възнаграждение, които се използват в компютърните игри, са същите като ротативките за залагания във всяко казино.
Ако вземете играта от вече зависимия – дете, младеж или възрастен, наблюдаваме поведенчески проблеми, симптомите на отбягване, дори агресивно поведение. Дигиталният детокс не помага, необходимо е лечение, дълго и продължително, както е при зависимостта към алкохол и дроги.
Център за приложни невронауки обучи екип от терапевти на ЕКРАННИ ДЕЦА® с кабинети в София и страната:
www/screenchildren.com/kabineti
1Исмет Ходжов